напред назад Обратно към: [Кирил Христов][СЛОВОТО]



Черните очи


Видях я - ослепяха ми очите

от тая демонична красота

и вик безумен тласнаха гърдите

към схванати уста.

 

Между вулкани майка я родила,

в Калабрия - сърца за да мори...

Де другаде, кажете, тая сила

и страст, и плам гори?...

 

Два дена веч - две годин - аз линея,

че тя не снема огнен взор от мен, -

а смелост липсова... Ще полудея!...

Но дойде третий ден...

 

На третий ден аз грабвам китка цвете

и влизам при Розалия: подлий страх

тоз път веч задуших и аз ръцете

аз смело я хванах.

 

И викнах й: "Три дена вече стават!

Не мога повече - не ме мъчи!...

Очите твои мира ми не дават -

тез черните очи"...

 

Но смая се и трепна тя тогива -

и готви се да бяга, да се крий:

"Недей!... Батиста е ревнив... не бива!

Да знай - ще те убий!..."

 

"Да ме убие!... нека!... остави ме!..."

И тигър ревна в моето сърце -

и хубостта, която подлуди ме,

аз грабнах на ръце.

 

И тез очи безумно-сладострастни

със хиляди целувки аз покрих,

и в тия устни трепетни безгласни

аз свойте устни впих.

 

И всичката ми кръв нахлу в главата...

Как можех вече аз да се свестя,

когато и Батиста, и... камата

сама забрави тя?...

 


напред горе назад Обратно към: [Кирил Христов][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух