Обратно към: [Трепети][Кирил Христов][СЛОВОТО]

Тъй чужди до един! Що ден у Бога -

бездушие на свой! - Но спомням как

усмихвате се - и отново мога

да отлича приятел аз от враг.

И колчем съм престъпвал Ваший праг -

над мене няма власт съдбата строга.

А виждам Ви тъй рядко аз все пак,

и доближавам Ви с такваз тревога!

О, сякаш стига само мисълта,

че Вий сте толкоз близо на света

със таз усмивка чудна на устата!

И тишина изпълва ми душата,

и тъй безкрайно светло е за мен,

че пак ще да ви видя някой ден.

Обратно към: [Трепети][Кирил Христов][СЛОВОТО]