напред назад Обратно към: [Кирил Христов][СЛОВОТО]



Кога печална есен наближава


Кога печална есен наближава

и жълт листец по вятра полети,

в оставена от птичките дъбрава,

дете, обичаш ли да ходиш ти?

 

Обичаш ли под дъбове вековни,

по дни унесена във самота,

Да гледаш как едва пълзи мъглата

по чуките на Стара планина,

да плачеш над треватите и цветята,

попарени от ранната слана?

 

Девойко, ако в сладкото безумйе

на есен теб по-мил е тоя свят,

ела по губещи се татък друми:

ний ще вървиме мълком - и без думи

сърцата наши ще се разберат.

 


напред горе назад Обратно към: [Кирил Христов][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух