напред назад Обратно към: [Кирил Христов][СЛОВОТО]



Безпомощна


Тя беше толкоз нежна, че през нея

като да светеше. И всеки ден

по-бледна бе. Аз тръпнех, без да смея

да мисля що би станало със мен...

 

Нощя не спеше тя, а щом зората

във нашите прозорци заблести,

затваряше очи си, светлината

да не прогони шеметни мечти.

 

Тя струна бе под моите милувки.

И плач, и смях безумен беше тя.

Живееше тя само от целувки,

от песни и от мирисни цветя.

 

И все пак с власти неизповедими

туй крехко до безпомощност дете

сломи у мене сили несломими

и като волна птичка отлете.

 


напред горе назад Обратно към: [Кирил Христов][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух