напред назад Обратно към: [Мария Липискова][СЛОВОТО]



За буквите ни


Тя можеше да преброи до пет имена на букви, докато той говореше четири световни езика. Играеха на как с думи се правят неща. Тя винаги започваше първа, име на буква, която знаеше и можеше да отхвърли. „Аз“, а той се смее, гласът оставаше непроявен, но фокусиран, в тъмния ъгъл, в гънката на устата му. После постепенно се надигаше, извиваше, забавяше това движение при което всички по-крехки предмети наоколо се разпадаха, се натрошаваха и прозвучаваше кристално чисто „кийн“. Кресливото си дете, което кръстиха Кей. Пълзеше след няколко години, много бавно проговаряше, разхвърляха около нея няколко поставени предмета, но тя така колебливо взема един още неоформен като „слово“. А той гасеше лампата, бръснеше се гладко в огледалото, с ръка преобръщаше тялото си, измъчвайки се отново да ги сънуваше.

 

Оставали само три имена на букви.

 


напред горе назад Обратно към: [Мария Липискова][СЛОВОТО]

 

© Мария Липискова. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух