напред назад Обратно към: [Мария Липискова][СЛОВОТО]



Точно тази поза


ще заема това пространство. Ще се свия вътреутробно.Точно тази поза ще заема: вътреутробието е като матрица с вдлъбнатини, където да сложиш главата си, тялото, стъпалата. И думите ще станат вътреутробни. Ще преминат пространството, ще го деформират. Те сами ще се деформират. Ще могат да го разширят, защото вътреутробните думи растат бързо – като пореста материя – без въздух казваш: “Ще подрежа стъпалата, пръстите си, ще удрям корема си, за да остане малък завинаги”.

Аз ще заема вътреутробната поза. Ще блъскам по стените, ще ги удрям, докато ме заболи тялото, докато го заболи. Пространството ще се разшири, аз ще свия ръцете си, за да не мога да пиша. Няма да мога да пиша, когато свивам ръцете. А вътреутробните думи ще растат без въздух много бързо като пореста материя, която разрушава пространството да могат да минат.Първо се появява един крак.

Малък език. – “ела да чуеш детето”.

 


напред горе назад Обратно към: [Мария Липискова][СЛОВОТО]

 

© Мария Липискова. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух