напред назад Обратно към: [Мария Липискова][СЛОВОТО]



Ритъм, Story: клетка 2


„Все едно да кажа: стаята им е светло синя, защото пия кафе”

Мартин

 

Тук са заглавията, които закачам с щипките: Story, Мая и Мартин за оцветяване. Ритъм. Мирисът на желязо, рамки и въжета по пода. Наричам го клетка №2. Не мога да дишам. Мартин: „Кафявото е цветът на траура”. Една дълга памучна пола, кашмирено-кафява, индийска по земята, повдигам я, когато се движа. Отсреща клоунско жълтото върху чадърите, под които се храня. Тоалетните са чисти, има музика. С надписите такситата имитират нюйоркските и спират. Дълго, избеляло, с цвят на траура, който можеш да носиш близо година. Седем. Като тромпетите на Елиът със смешното, погубено време проснато напред и назад. Прищипвам заглавията, там, където не мога да дишам: Story, Ритъм, Мая и Мартин за оцветяване.И все едно да кажа, че е боядисано светло синьо, защото... Мартин: „Прозорците наистина са малки и не стават за четене”. Простирам заглавията до края и се затъмнява.Слагам боята и въжетата, рамките в кафяво. Това е: клетка №2. Мая и Мартин за оцветяване. Ритъмът. Story...

 


напред горе назад Обратно към: [Мария Липискова][СЛОВОТО]

 

© Мария Липискова. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух