напред назад Обратно към: [Мария Липискова][СЛОВОТО]



Празният прозорец на Едуард Хопър


Какво правя? Гледам в една точка. Същото като действие. Да пратя празен прозорец на човек, който живее в Германия. Връща де като Едуард Хопър с празен прозорец и няколко картини. Телата върху тях да предмети обърнати в различни посоки. Предметите гледат в различни посоки като по-възрастна жена и мъж седнал до нея. Единият от тях е хотелска стая .Само тялото, което виси върху легло. Жена в бяло трико. В тежестта на празното тялото й се вижда. Държи книга, почти невидима, с откъс то филм (за слънцето), където лъчите се въртят (или кадрите), а човекът от Германия ми казва нещо. Изпраща ми и снимката: черни слънца върху покривката, тя вече не съществува, защото е разлял чая си върху нея. Сипвам й още чай, за да я осветя. Слагам няколко взрива на вселени от черни слънца върху масата: после. Гледам в една точка.

 


напред горе назад Обратно към: [Мария Липискова][СЛОВОТО]

 

© Мария Липискова. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух