напред назад Обратно към: [Мария Липискова][СЛОВОТО]



Празният прозорец на Едуард Хопър II


или за фотографията

 

В един руски филм и двамата са фотографии. Снимат се един друг на жълто-кафяв таван. Той започва да се съблича. В следващата секунда тя вече е мъртва, той снима дрехите й. Полата, блузата, ръката й в черна-бяло. Тя снима как той тръгва говорът му, как бърка в чантата, вади шала, който е бленда с черно-белите си квадрати, влизането му в един от тях. Може да е само един кадър. Той става от стола си, протяга ръцете си към един осветен кадър, който не се вижда, затваря с движението и го забавя: сипва си чай без захар, следва празен кадър: тялото е изпразнило пространството. Осветен кадър, където стои само чаша върху жълто-кафяво в квадратна покривка. Сега момичето е, което снима на стола си и тялото и полека изчезва. Той присяга се в следващия кадър да отреже черните й коси, празния кадър, ръкавите, потника. Момичето на стола в една осветена секунда се усмихва, после става освобождава пространството, тръгва в следващия много бавно и защото е празно преминава. Тялото и влиза, където са прозорецът и обувките.

 


напред горе назад Обратно към: [Мария Липискова][СЛОВОТО]

 

© Мария Липискова. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух