напред назад Обратно към: [Мария Липискова][СЛОВОТО]



Апартаментът - Фрагмент


Храня се с повърхности.

 

Една електрическа лампа имитира газена. Бутилките са побрани в малък плакат. Под тях имитация на танц. В напълно плоския монитор има едно голо тяло. Поставеното в близък план око на собственика се разширява. Тук е забранена употребата на упойващи съзнанието вещества. Птиците продължава да получават световъртеж, тече синьото. Само едно око на хищник-растение бавно се приближава до плодник. Охра. Косата й е естествено руса, той е плешив и плъзгав с бутилка бира. Тя почти няма гърди, с розови обувки е. На гърба е татуирано растение-хищник. Окото, което яде плодник. Ръката й едвам с два пръста придържа парче плод, той е с оранжева риза. Тече нощен град, после двайсет тела скачат като летящи риби от един черно-бял кей в забавен кадър, едно по едно. Отблизо, в близък план, окото на собственика е разширено. Попива хартията на лампите по масите. Жълтоооранжево, червено и зелено. Има йероглифи по различни места. Един дядо отваря вратата, дърпа завесата и влиза в апартамента. Говори нещо с момичето на бара, казва: "Това е шанс". Пуделът е подстриган и обикаля наоколо. После го гледам на плосък екран проснат на дивана, едно момче пуши, умира бързо. След малко чадърите се отварят по едно американско крайбрежие. В китайския квартал улиците са празни. Пустотата задържа, но за малко няколко силуета по сергиите. Утре е представлението по Марина Цветаева със свободен вход. Там китаецът продава всъщност тютюн с мирис на роза, папирус “Житан" само за мъже. Разбират се на немски. Той говори съвсем малко руски. Прилича на албинос с безцветна коса, само дъгата на гърба му и голото се вижда. Панталоните му са дръпнати. Ветрилото му е грубо, после го оставя. До него има йероглифи в червено. Окото на собственика в апартамента е зелено. В близък план. Погледнато

 

после се отдалечава.

 


напред горе назад Обратно към: [Мария Липискова][СЛОВОТО]

 

© Мария Липискова. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух