напред назад Обратно към: [Канон][Здравко Кисьов][СЛОВОТО]



Неразгадаемо


Задрямали, дълбоко утаени в нас,

лежат неосъществените копнежи

като слънца, които няма вече да изгреят,

но прежната им светлина все още сгрява

премръзналите ни души след рой заблуди.

И е достатъчен случаен поглед само,

случайна песен, жест, сълза, усмивка ­

да ни накара, с поглед взрян навътре,

напразно часове наред да дирим

кое намеса на съдбата е било,

кое ­ безпаметна, погрешна наша стъпка.

 


напред горе назад Обратно към: [Канон][Здравко Кисьов][СЛОВОТО]

 

© Здравко Кисьов. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух