напред назад Обратно към: [Канон][Здравко Кисьов][СЛОВОТО]



Завист


От камъните, хвърляни по мен,

аз дом издигнах ­ светъл и просторен;

дори останаха и камъни в излишък,

ако желаете ­ ще ви услужа.

Полезно е все пак да имаш врагове!...

 

Но те сега със завист ме поглеждат.

Един след друг сега се надпреварват

да ми гостуват ­ още по-притворни:

“Не можеш ­ казват ­ да ни оцениш.

За твоето добро било е всичко!...”

 

Ала след всяко тяхно посещение

устоите на къщата потръпват ­

навярно гостът пак отнася скришом

от камъните, взидани в стените,

с надежда ­ някой ден да ме затрупа.

 


напред горе назад Обратно към: [Канон][Здравко Кисьов][СЛОВОТО]

 

© Здравко Кисьов. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух