напред назад Обратно към: [Канон][Здравко Кисьов][СЛОВОТО]



Прозорец


Обичам да стоя във стаята си с часове

сред бележити умове ­ сред книги и картини,

обичам и да се разхождам в пъстротата

на улицата, пълна със съблазни,

и лесно може да се долови в това

кое прищявка е на тялото, кое е ­ на духа.

Ала надвеся ли се през прозореца, когато

поискам, уморен, да глътна въздух, сещам ­

наполовина съм във стаята, наполовина ­ вън,

с глава ­ в нощта, със тялото ­ сред книги,

като везна, внезапно уравновесена,

и ми се струва, че омиротворявам

две сили в мен, които все воюват.

И дълго на прозореца стоя,

почти подобен на полесражение

в затишието между две войни.

 


напред горе назад Обратно към: [Канон][Здравко Кисьов][СЛОВОТО]

 

© Здравко Кисьов. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух