напред назад Обратно към: [Канон][Здравко Кисьов][СЛОВОТО]



Балада


Когато оскотелите, груби мъже я подгониха,

тя ­ вчера още момиче, днес вече жена ­

подири спасение

в самотната църква край пътя

и се скри нейде там, сред иконите,

самата тя на печална икона подобна,

мълвейки нечуто горещите свои молитви.

Но те не закъсняха да я потърсят и тук.

С боязън, но все още с дива страст на ловци,

огледаха всеки ъгъл, после ­ стените,

и когато откриха, че всички икони наоколо

имат нейния лик, те ­ една по една ­

ги свалиха внимателно, докато накрая

останаха голи, чисто бели стени...

И един чифт обувки, съвсем като нейните.

 


напред горе назад Обратно към: [Канон][Здравко Кисьов][СЛОВОТО]

 

© Здравко Кисьов. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух