напред назад Обратно към: [Канон][Здравко Кисьов][СЛОВОТО]



Жена


Нощем ти си толкова малка,

че се губиш в прегръдката ми.

Но сутрин изведнъж се изпружваш,

наедряваш, запълваш дома,

започва делението на красотата,

множиш се стократно, хилядократно,

разпръсваш се по автобуси, улици, сгради,

заставаш зад щандовете, гишетата,

тъкачните станове и машините за кафе...

Наистина, понякога не мога да те позная,

но знам, че си ти ­ същите твои

усмивки и жестове, същия закачлив,

готов да ме повлече, загадъчен поглед!

Не, така вездесъща не мога да те приема,

не мога да те обгърна, не мога да те осмисля.

И с нетърпение чакам да настъпи нощта ­

да те поема в прегръдката си

и макар че винаги в нея се губиш ­

да ме изпълниш отново до последната клетка.

 


напред горе назад Обратно към: [Канон][Здравко Кисьов][СЛОВОТО]

 

© Здравко Кисьов. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух