напред назад Обратно към: [Канон][Здравко Кисьов][СЛОВОТО]



Мигове


Когато ти ме гледаш, сякаш светлина

във всяко кътче на душата ми прониква;

под погледа ти мракът се стопява

и ослепели, всички прилепи и сови

напускат пещерата на душата.

Тъй чисто е в такива мигове у мен,

като току-що навалял обилен сняг,

и даже най-обикновена дума върху него

ако напишеш ­ дълго ще искри,

ще свети и ще сгрява като слънце...

А нестопен ще си стои снегът.

 


напред горе назад Обратно към: [Канон][Здравко Кисьов][СЛОВОТО]

 

© Здравко Кисьов. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух