напред назад Обратно към: [Канон][Здравко Кисьов][СЛОВОТО]



Чудо


Своите очи поставям в твоите,

дланите си ­ в твойте длани слагам,

устните си ­ с твойте устни сливам...

Ала пак не можеш като мене

ни да гледаш, ни сълзи да рониш,

ни да се усмихваш, ни да пееш,

да прегръщаш и редиш нещата...

И едно след друго си отнемам

туй, що бях ти дал великодушно:

вземам си назад очите мои,

устни ­ от устата ти отлепям

и ръце ­ от твоите откъсвам.

И тогава, сякаш става чудо ­

с моя поглед ти ме стрелваш мигом,

с мои думи проговаряш тихо,

с моята прегръдка ме поемаш...

И ми става ясно, че Съдбата,

скарвайки плътта с душата, вечно

в близостта ще ни разединява,

а с разделянето ­ ще ни слива.

 


напред горе назад Обратно към: [Канон][Здравко Кисьов][СЛОВОТО]

 

© Здравко Кисьов. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух