напред назад Обратно към: [Канон][Здравко Кисьов][СЛОВОТО]



Риза


Тази риза,

надупчена от куршуми като решето,

бе останала от баща му.

Донесоха им го мъртъв,

не успял да избегне засадата.

Преди да го спуснат в земята,

смениха му ризата с друга,

а тази ­ изпрана ­

остана във скрина.

Синът често я вземаше,

безмълвно разговаряше с нея,

а когато му беше най-тежко,

заравяше лицето си в късчето плат

и гледаше със широко открити зеници

през малките кръгли отверстия,

сякаш гледаше на света

през сърцето си бащино.

 


напред горе назад Обратно към: [Канон][Здравко Кисьов][СЛОВОТО]

 

© Здравко Кисьов. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух