напред назад Обратно към: [Канон][Здравко Кисьов][СЛОВОТО]



Милостиня


Весден

на ъгъла стоеше просяк ­

с протегната ръка да моли хляб.

 

Ала веднъж върху дланта му кацна

великолепна пъстра пеперуда,

потрепвайки с криле копринени.

Сякаш природата,

подобно милостиня,

бе спуснала върху дланта му

късче красота.

 

Той се загледа в пъстрото създание

и забрави глада си.

 

Навярно някои от минувачите

са го запомнили така:

щастлив,

с опъната в библейски жест ръка, ­

като че ли не проси,

а предлага другиму

това, което сам не притежава.

 


напред горе назад Обратно към: [Канон][Здравко Кисьов][СЛОВОТО]

 

© Здравко Кисьов. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух