напред назад Обратно към: [Канон][Здравко Кисьов][СЛОВОТО]



А ти ме питаш


О, тоя вик на гларуси,

разпънал хоризонта;

далечен,

страшен спомен,

врязан в паметта!...

Децата бяха уловили гларус

и, залят с мастило,

го пуснаха отново да лети

на свобода. На свобода!

Но ятото кълвеше настървено

събрата си.

Да, казах си тогава,

помни,

че и мастилото убива!...

 

А ти ме питаш днес,

защо така мъчително и дълго

стоя с писалка във ръка над листа.

 


напред горе назад Обратно към: [Канон][Здравко Кисьов][СЛОВОТО]

 

© Здравко Кисьов. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух