напред назад Обратно към: [Канон][Здравко Кисьов][СЛОВОТО]



Просветление


Слънцето е в зенита си

и сенчестите места из града

ще се продънят от хора,

подирили в маранята убежище.

Само аз невъзмутимо се щурам

по нажежените каменни улици,

без да поглеждам към сенките,

без очила с тъмни стъкла ­

нека лъчите пронизват зениците ми!

Чувствам, че съм гладен за светлина.

Чувствам, че някъде в корените

на родословното ми дърво

някой ме моли да гледам и заради него

с широко отворени, ненаситни очи.

Може би то е защото

някой от мойте предци

е бил непременно

ослепен Самуилов войник.

 


напред горе назад Обратно към: [Канон][Здравко Кисьов][СЛОВОТО]

 

© Здравко Кисьов. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух