напред назад Обратно към: [Канон][Здравко Кисьов][СЛОВОТО]



Страх


Това бе нощ ­

изтръгната измежду нощите на ада.

Просторът бе наситен с мирис на магнезий,

камшици от зелени мълнии плющяха

сред стадо облаци. А нито капка дъжд.

И никой не видя как през прозореца отворен

една огромна сянка в стаята се вмъкна

под блясък на светкавица. Там спяха хора.

И никой не видя на следващия ден

­ спокоен, слънчев като всички други ­

как сред дърветата във двора

едно от тях стоеше там без сянка.

 


напред горе назад Обратно към: [Канон][Здравко Кисьов][СЛОВОТО]

 

© Здравко Кисьов. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух