напред назад Обратно към: [Канон][Здравко Кисьов][СЛОВОТО]



Епитафия


Като в игра невинна, нежно,

тя с длан очите ми закрила,

“Познай коя съм?” ­ ме попита.

Познах я ­ беше Младостта ми.

За втори път това се случи,

но не успях да я позная,

че беше вече Старостта ми,

а аз за млад се мислех още.

Когато трети път постави

ръка пред моя поглед някой,

не ме попита вече нищо.

Разбрах ­ бе свършила играта.

 


напред горе назад Обратно към: [Канон][Здравко Кисьов][СЛОВОТО]

 

© Здравко Кисьов. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух