напред назад Обратно към: [Канон][Здравко Кисьов][СЛОВОТО]



Зов


Ние, от нулевата група,

на кого ли не раздавахме кръвта си,

докато останахме сами без кръв ­

всеотдайни, бледолики братя...

И си мисля вече, по-улегнал:

ние подарявахме живот,

но спасявахме и подлеците,

мижитурките и фарисеите

със последните си капки кръв.

Как ли, милата, сега се чувства в тях ­

крепостница, пленница, каторжница!...

Днес във всекиго се вглеждам зорко ­

търся свойта разпиляна кръв.

Време е да тръгна по следите й,

па макар и само две-три капки

за стиха последен да сбера.

Хайде, тръгваш ли със мен, приятелю,

нулевата кръв зове за помощ!

 


напред горе назад Обратно към: [Канон][Здравко Кисьов][СЛОВОТО]

 

© Здравко Кисьов. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух