напред назад Обратно към: [Канон][Здравко Кисьов][СЛОВОТО]



Флора


Тези дървета,

тези вечнозелени дървета,

с какво са заслужили неимоверната чест,

награда или привилегия ­

да бъдат по-пищни от своите събратя?

Когато есента лист по лист разсъблича

целия дървесен народ,

те стоят безразлични,

оперили високомерно зелена снага.

А може би всъщност така са наказани.

Защото има нещо неморално

и грозно в това ­

все едно да се разхождаш с кожух

сред толкова голи!

И все пак, не по тях, не по тях се познава

кога есента е дошла,

кога пролетта се задава.

 


напред горе назад Обратно към: [Канон][Здравко Кисьов][СЛОВОТО]

 

© Здравко Кисьов. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух