напред назад Обратно към: [Канон][Здравко Кисьов][СЛОВОТО]



Лицето на Бога


Мине не мине столетие,

за Бога равно на миг,

и Бог раздвижва внезапно

строгото си, вглъбено лице,

като отрони сълза

или се усмихне.

 

Сълзата му

може да бъде Бетховен,

усмивката ­ Моцарт...

 

А там,

между усмивката и сълзата,

сме ние, незнайните ­

суровото, безизразно лице

на Бога.

 


напред горе назад Обратно към: [Канон][Здравко Кисьов][СЛОВОТО]

 

© Здравко Кисьов. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух