напред назад Обратно към: [Канон][Здравко Кисьов][СЛОВОТО]



Дървото


Есен ­ време за размисъл,

за равносметка и за прозрения!...

Дървото под моя прозорец

също пише повестта на живота си

и лист по лист

я пуска в стаята ми да я чета:

Колко виелици са го брулили

и не се е прегърбило...

Колко птици са вили в клоните му гнезда

и с колко от тях през годините

се е разделило...

Как вятърът е разпилял семенцата му

на всички възможни посоки,

а то не знае нищо за рожбите си...

И само за едно дискретно мълчи ­

за излиянията на влюбените,

намерили неочакван приют

под неговата корона.

А може би и то е безпомощно

да каже за любовта нещо повече,

отколкото е самата любов!

 


напред горе назад Обратно към: [Канон][Здравко Кисьов][СЛОВОТО]

 

© Здравко Кисьов. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух