напред назад Обратно към: [Канон][Здравко Кисьов][СЛОВОТО]



Старият поет


Когато животът се преполови безутешно,

прозренията се сипят едно подир друго.

Но старият поет вече няма търпение

да ги моделира във стихове...

Седи мълчалив и самотен,

досущ като скулптор,

който се задоволява само да вижда

възможните статуи в камъка,

а се отказва да ги изсече,

за да не ги умъртви, дарявайки им

една-единствена форма.

 


напред горе назад Обратно към: [Канон][Здравко Кисьов][СЛОВОТО]

 

© Здравко Кисьов. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух