напред назад Обратно към: [Канон][Здравко Кисьов][СЛОВОТО]



Вдъхновението


Понякога, когато сам не очаквам,

надвесен над белия лист ­

навестява ме и мен вдъхновението.

То е като струя, като полъх могъщ

от крилете на ангел невидим,

който издухва от листа пред мен

всички леки и кухи, безсмислени думи,

докато останат само най-тежките,

най-здрави, най-пълни и годни

като семената за посев слова.

 


напред горе назад Обратно към: [Канон][Здравко Кисьов][СЛОВОТО]

 

© Здравко Кисьов. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух