напред назад Обратно към: [Канон][Здравко Кисьов][СЛОВОТО]



Неразпознат


Не може още никой да ме види

такъв, какъвто съм самият всъщност.

Един ме преценява по обувките

и знам добре ­ това е обущарят.

Друг ми говори само за косата

и се досещам, че ще е бръснарят.

Ако не ми стои добре костюма,

ще се обади именно шивачът.

Стоматологът ме следи в устата,

пияницата ­ чашата в дланта ми.

На грешките ми ръкопляска оня,

който до гуша е затънал в грешки.

И вече губя всякаква надежда,

че някой ще обхване всичко в мене,

за да проникне и до същността ми.

И се стремя да проумея само

къде се губи винаги поетът,

когато ме разкъсват стиховете.

Ще бъде вик, дори ако прошепна:

Неразпознат сред свои преминавам!...

 


напред горе назад Обратно към: [Канон][Здравко Кисьов][СЛОВОТО]

 

© Здравко Кисьов. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух