напред назад Обратно към: [Канон][Здравко Кисьов][СЛОВОТО]



Пътник


В град непознат, сред хора непознати,

на вечерта в индиговия сумрак,

какво си мислиш в този час, човече,

под острия локомотивен писък?...

По глухи гарички, по кафенета шумни,

отново сам със себе си останал,

не проумя ли вече, че си само

един незнаен пътник през живота?

Не проумя ли как неудържимо

и безвъзвратно времето минава,

без да си казал колко обич носиш

подобно дар ­ за хората край тебе?...

Но ставай вече ­ твоят влак те вика!

Тъй някой ден за оня свят ще тръгнеш.

Там ако няма кой да те посрещне,

дано тук има кой да те изпрати!

 


напред горе назад Обратно към: [Канон][Здравко Кисьов][СЛОВОТО]

 

© Здравко Кисьов. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух