напред назад Обратно към: [Канон][Здравко Кисьов][СЛОВОТО]



Едва тогава


През първата, по-жадна половина

на моя подарен живот събирах

във себе си звезди, любов и песни,

без сам да знам какво със тях да правя.

Като обърнат пясъчен часовник

сега раздавам всичко туй обратно:

звездите ­ на небето, песните ­ на птиците

и обичта ­ на всички мои братя.

В смъртта не бива да отнасям нищо...

Когато всичко изтече от мене

­ подобно съд, без течността останал ­

едва тогава, ах, едва тогава

ще знаете какво съм аз самият.

 


напред горе назад Обратно към: [Канон][Здравко Кисьов][СЛОВОТО]

 

© Здравко Кисьов. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух