напред назад Обратно към: [Канон][Здравко Кисьов][СЛОВОТО]



Фонтанът


Тъй много обич има в мен. Ще ме взриви,

ако не я раздам, дори ­ непожелана.

Ала все пак си спомням с малко горест

фонтана на площада в моя град,

където гълъбите сити, важни, горди

край струите прохладни се разхождат ­

обидно безразлични към водата

А тя изтича щедро от фонтана.

И ме обхваща жал, че в тия мигове

десетки чучулиги в маранята

от жажда гинат някъде в житата...

Дано не ме постигне тази участ,

която е постигнала фонтана!

 


напред горе назад Обратно към: [Канон][Здравко Кисьов][СЛОВОТО]

 

© Здравко Кисьов. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух