напред назад Обратно към: [Канон][Здравко Кисьов][СЛОВОТО]



Строшеният прозорец


След толкова години, ето пак

звън на строшен прозорец ме споходи

и топка, връхлетяла в моя дом.

Но запази спокойствие, човече,

и не размахвай гневно пръст към оня

уплашен малчуган отвън! ­ си казвам.

Изглежда ни е съдено в живота

от две страни да видим всяко нещо:

като насилници и потърпевши...

Нали и аз като хлапак така

трошил съм някога стъкла в квартала.

Тогава бях отвън, сега съм вътре.

 


напред горе назад Обратно към: [Канон][Здравко Кисьов][СЛОВОТО]

 

© Здравко Кисьов. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух