напред назад Обратно към: [Канон][Здравко Кисьов][СЛОВОТО]



Акустика


Осъмвам всеки ден без някого от тия

безкрайно близки на сърцето хора,

така, че то се свива конвулсивно,

почувствувало загубата всеки път.

И неочаквано, с освободените от тях места

пространството около мен се разширява,

става по-празно, неуютно, хладно,

като огромна, но безлюдна зала,

където всяка моя дума, стон и зов

в акустика жестока откънтява.

 


напред горе назад Обратно към: [Канон][Здравко Кисьов][СЛОВОТО]

 

© Здравко Кисьов. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух