напред назад Обратно към: [Канон][Здравко Кисьов][СЛОВОТО]



Над листа


И все по-често ­ над листа надвесен ­

си спомням тати в младата му възраст

как крачи бодро в угарите тъмни

и сякаш диригент, широко, плавно

разхвърля шепата зърна в браздите.

А подир него ­ ято гладни врани.

Кажи-речи, направо от дланта му

кълват на утрешния хляб зърната...

Но той се смее, в своя труд уверен:

“За нас ще има и за тях ще има.

Все нещо ­ казва ­ вярвам, ще поникне.

Поне зърна за следващия посев!...”

 


напред горе назад Обратно към: [Канон][Здравко Кисьов][СЛОВОТО]

 

© Здравко Кисьов. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух