напред назад Обратно към: [Георги Раковски][СЛОВОТО]



Граждански обзор


В дипломатический кръг три занимателни работи се въртят: Виждание трех царей във Варшава, какво участие ще вземе Наполеон после папово отхождение от Рим за тая черковна столица , Виктор Емануилово дохождане в Анкона.

Анкона, както е веке знайно, превзета е от пиемонтски воиски и генерал Ламорсиер, предводител паповия войски, предал се е победителем с най-понижний начин, т.е. роб с всичко си войноство! Виктор Емануил, дошав в Анкона, прославил е победа воинов си, напомнящ им необходимая нужда да основат веке велико и силно свободно самодържавие Италия, помощия божия, кой наяве им помага и "кой го служи, а не оногози, кой притиска народи и презира народное право".

Причина бързаго входа пиемонтских войск и царя Виктора в завладения места Италии и прогласения италианскаго самодържавия е едно, че в Италия почнаха да се пораждат несъгласия, а друго, че във Варшавский събор трех царей има да се говори за Италия.

Гарибалди! Храбрий Гарибалди е добил еще една сияйна победа над неаполитански остали войски царя Йосифа II и ги е конечно веке разорал и разпилял. Неаполитанский бивший цар искал изяснения от туринскаго кабинета за вхождение на пиемонтски войски в неаполитанска земя. Говори се, че негови искания са поддържали живо Русия и Австрия. А святий отец Пий IX изрекъл е една дълга реч в държавное попско заседание в Рим 16/28 септемвр. Святий отец, ако и да е говорил малко умерено и без прокълнителни изражения, обаче все пак напада на Виктора Емануила, че той насилил уж и человечи, и божи права! Но повече еще напада на францушкое правитйпство, че то уж било причина на тия завладения. Святий отец чак сега се усетил, че то било тъй!

Да видим наежений облак, кой днес покрива подитически небосклон, дали страшни само гърмежи ще донесе, или силни порои с едри град! Всички велики сили ее готвят, но кой за къде, никой еще не знай!

 

в. "Дунавски лебед", бр.3, 29.09.1860г.

 


напред горе назад Обратно към: [Георги Раковски][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух