напред назад Обратно към: [Regina mortua][Теодор Траянов][СЛОВОТО]



Новият ден


Под глух тътнеж просторът цял трепери,

звезди отскачат в пътя замъглен

и през разтворени железни двери

сред златен прах пристига новий ден.

 

Подава свойта празна чаша, гледа

дали нектар зората ще налей,

а тя целува го, изчезва бледа,

далек се само нейний плащ белей.

 


напред горе назад Обратно към: [Regina mortua][Теодор Траянов][СЛОВОТО]
© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух