Обратно към: [Regina mortua][Теодор Траянов][СЛОВОТО]

Разискрен сетен слънчев лъч изгасна

в море от румена дрезгавина,

отблясък - песен, сякаш скръб неясна,

потъва в необятна висина.

В заслона на тръстиката прибрежна

звезда изплува, тихо се засмя,

последен звук от песен безнадеждна,

заплетен в тишината, занемя.

Обратно към: [Regina mortua][Теодор Траянов][СЛОВОТО]