напред назад Обратно към: [Regina mortua][Теодор Траянов][СЛОВОТО]



Тъжен привет


И нивга веч! Но сещам ти тъгата

на първий нощен час в тъжовний дъх,

в далечния привет от самотата,

що вей из мрачни папрати и мъх.

 

И нивга веч! Но сещам ти тъгата

на първата звезда в светлика плах,

в далечния привет от самотата

по мойта болка твойта скръб узнах.

 

И нивга веч в сърцата неразвенчани

не ще да пламнат сетни съсипни,

та пак да чезнем, шеметно люляни,

повлечени от кипнали вълни.

 

И нивга веч! Но всичко ще узнаеш,

към рай изгубен друма ще прозреш,

над любовта без сълзи ще ридаеш,

над зрелий плод, попарен с ранна скреж.

 


напред горе назад Обратно към: [Regina mortua][Теодор Траянов][СЛОВОТО]
© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух