напред назад Обратно към: [Regina mortua][Теодор Траянов][СЛОВОТО]



Далек си ти


Далек си ти, но днес съдба жестока

над гроб забравен мислите ни сле,

венец открои се сред вис дълбока

и немощ сепна нашите криле.

 

И в горест отчуждени, всеки слага

увехнал стрък над гроба запустял,

с минутен тъжен глед, с усмивка блага,

с молба, в прощения ръце прострял.

 

Макар насън, сърцето с бол изтръпна,

непоносим бе споменът, нали?

Дели ни всичко, бездна непристъпна

и любовта самата ни дели.

 


напред горе назад Обратно към: [Regina mortua][Теодор Траянов][СЛОВОТО]
© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух