напред назад Обратно към: [Regina mortua][Теодор Траянов][СЛОВОТО]



Ода


Заспа посърналият лес; тъжовни

гнезда мълчат по клонища безлистни,

унесен чувам отгласа на песни,

изпети в майски сън.

 

Приидват тънките вълни на тихо,

невкусено блаженство, спомен

увехнал, овенчан от светло щастие

на пролетни цветя.

 

Възсепната, душата ми се моли

към благий бог на моето детинство,

по клонища безлистни зеят празни

тъжовните гнезда.

 


напред горе назад Обратно към: [Regina mortua][Теодор Траянов][СЛОВОТО]
© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух