напред назад Обратно към: [Regina mortua][Теодор Траянов][СЛОВОТО]



Есенен ден


Тайнствен говор в глухо шумоление,

потисната печал: в усоен кът

задрямал вир почива, уморени

отсенки и листа на него спят.

 

Под златолистен свод отеква кобен,

тих плясък на невидими весла,

надвесен скритом някой призрак гробен

засенва всичко с облачни крила.

 

Таинствен говор в глухо шумоление,

потисната печал: в усоен кът

задрямал вир почива, уморени

отсенки и листа по него спят!

 


напред горе назад Обратно към: [Regina mortua][Теодор Траянов][СЛОВОТО]
© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух