напред назад Обратно към: [Regina mortua][Теодор Траянов][СЛОВОТО]



Кристален звън


Разсипва се далек из висините

на сетните лъчи кристалний звън,

в полето пусто сепнати брезите

наново тънат в тежкия си сън.

 

Вълни на горест, мрак и запустение

без шум заливат жълтолистен бряг,

кандило светва в гробно упоение,

последен звън, последен слънчев зрак.

 

Брезите спят в небесните кристали

замря завинаги прощалний зов,

а някой бавно кандилата пали

над гроба скъп на пролет и любов.

 


напред горе назад Обратно към: [Regina mortua][Теодор Траянов][СЛОВОТО]
© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух