|
Обратно към: [Regina mortua][Теодор Траянов][СЛОВОТО] НадеждаТъмнозелени облаци долитат, разперват мудно мрачни ветрила, по лесове и мъртвите поля венци от вопли и мъгли заплитат.
Безсълзен плач брезите кротко люшка, що спомнят си сломени рамене? С целувка сетните листа отне насъне прелетялата вихрушка.
В безименна тъга безмълвно свършва борбата със безсмъртния закон, но мре с надежда и най-сухий клон, когато с присмех орис го прекършва.
Обратно към: [Regina mortua][Теодор Траянов][СЛОВОТО]
|