напред назад Обратно към: [Regina mortua][Теодор Траянов][СЛОВОТО]



Надежда


Тъмнозелени облаци долитат,

разперват мудно мрачни ветрила,

по лесове и мъртвите поля

венци от вопли и мъгли заплитат.

 

Безсълзен плач брезите кротко люшка,

що спомнят си сломени рамене?

С целувка сетните листа отне

насъне прелетялата вихрушка.

 

В безименна тъга безмълвно свършва

борбата със безсмъртния закон,

но мре с надежда и най-сухий клон,

когато с присмех орис го прекършва.

 


напред горе назад Обратно към: [Regina mortua][Теодор Траянов][СЛОВОТО]
© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух