напред назад Обратно към: [Regina mortua][Теодор Траянов][СЛОВОТО]



Есенен сън


Умира в бледен запад кротка есен,

на зимна нощ се сянката черней,

една ръка тук вейките люлей,

едно сърце допява свойта песен.

 

И плахо трепет сетен тих полъхва,

посърнал милва сухата трева,

мираж далече възсия едва,

мираж на утро пролетно въздъхва.

 

Умира в бледен запад кротка есен,

тя няма тайната си да узнай,

певец за нея само ще гадай,

смъртта целунал в своя сън унесен.

 


напред горе назад Обратно към: [Regina mortua][Теодор Траянов][СЛОВОТО]
© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух