напред назад Обратно към: [Regina mortua][Теодор Траянов][СЛОВОТО]



Последна есенна вечер


Забулената обгоряла есен

разстила в равнините ледна вечер,

прехвръква плахо като чужд снегът;

дълбоко някъде във лес далечен

талазите на есента шумят.

 

Като словата верни в мрачна песен

прелита орлек врани; възридава

далеко вятърът над тъмен лес;

зловещ припев из мрака проечава:

смъртта! смъртта! - ще царствува от днес!

 


напред горе назад Обратно към: [Regina mortua][Теодор Траянов][СЛОВОТО]
© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух