Обратно към: [Regina mortua][Теодор Траянов][СЛОВОТО]

Забулената обгоряла есен

разстила в равнините ледна вечер,

прехвръква плахо като чужд снегът;

дълбоко някъде във лес далечен

талазите на есента шумят.

Като словата верни в мрачна песен

прелита орлек врани; възридава

далеко вятърът над тъмен лес;

зловещ припев из мрака проечава:

смъртта! смъртта! - ще царствува от днес!

Обратно към: [Regina mortua][Теодор Траянов][СЛОВОТО]