![]() ![]() Есенни терциниЗамлъкнал вятърът подхваща песен странна, нощта повлича пак наежени крилата, трепери негде болка, мигом замълчана.
Врата изкъртена се хласка в тъмнината и глухо удари след удари ехтят, не сипе ли там някой клетви към съдбата,
че вятърът поглъща всичко в своя път?
![]() ![]() ![]() |