Обратно към: [Regina mortua][Теодор Траянов][СЛОВОТО]

Денят доизгасва, сърцето му плува

и багри безкрайния вече ефир,

невидима сянка го в чело целува,

зададен възпира се в звездният мир.

В дълбокия здрач се безсилно провира

бездънният устрем на мъртви очи,

кандило възпламва, един бог умира,

нощта коленичи, просторът мълчи.

Обратно към: [Regina mortua][Теодор Траянов][СЛОВОТО]