напред назад Обратно към: [Regina mortua][Теодор Траянов][СЛОВОТО]



Смъртта на деня


Денят доизгасва, сърцето му плува

и багри безкрайния вече ефир,

невидима сянка го в чело целува,

зададен възпира се в звездният мир.

 

В дълбокия здрач се безсилно провира

бездънният устрем на мъртви очи,

кандило възпламва, един бог умира,

нощта коленичи, просторът мълчи.

 


напред горе назад Обратно към: [Regina mortua][Теодор Траянов][СЛОВОТО]
© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух