напред назад Обратно към: [Regina mortua][Теодор Траянов][СЛОВОТО]



Осъдени


Нощта допива свойта чаша, чезне

надменната усмивка в леден лик:

на мълния потъналий светлик

залутан плува над заспали бездни.

 

Сълза неземна, бледна капка кръв,

над нас отронват странни небосклони,

душите ни надгробен вихър гони

към сенките на смърт и дива стръв.

 

Нощта допива свойта чаша, чезне

без отглас у душите всеки звук!

Кога, отгде и как дошли сме тук,

кой сложи ни оковите железни?

 

Клепалото на ужаса зове

и стъпките на съдник ням отмерва!

И в тоя миг кой може да поверва,

че в полунощ сме били богове?

 


напред горе назад Обратно към: [Regina mortua][Теодор Траянов][СЛОВОТО]
© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух